| |||
Златни, златни песъчинки, ситни бели раковинки, парите ми босите петички, боцкате ми голите ръчички, аз не искам и да зная! Край морето ще играя, ще се пръскам с морска пяна цяло негърче ще стана! Леда Милева На море Браво, браво! Дайте апаратче, за да снемем Пенкиното братче натопи си храброто момченце кутлето на лявото краче! Цветан Ангелов Рибка и дете Рибке, рибке, как така само ти на хладинка плуваш в нашата река? Чуваш ли ме? Отпуши рибешките си уши - да се гмурна разреши! Цветан Ангелов Молба Лято с весели ята, дай ни още топли нощи. Да прощава есента, но не си отивай още. Цветан Ангелов Лято Няма облаче в небето - ясно, топло лято. Нивите узрели светят, сякаш чисто злато. А отгоре във небето леко се издига и трепти, трепти с крилете малка чучулига.... Елисавета Багряна Раче - осмокраче Аз съм раче - осмокраче с червено мустаче. По морета плувам, по брега лудувам. Всички ме обичат, но от мене тичат да си крият крачетата, да си пазят нослетата. Албена Попова Рибарчета Слънчо щом огрее нашата колиба, с мрежите на рамо тръгваме за риба. На брега ни чакат лодчиците бели, ние сме моряци опитни и смели! С часове се губим по море открито, песента ни прави още по-честити! Връщаме се вечер, с първата звездица, носим ний на мама рибки за чорбица! Веса Паспалеева Рибар Татко, татко, помогни ми, тънка мрежа изплети ми! Аз в ръчица ще я хвана, всер речица ще застана. Сгодно място ще намеря, тънка мрежа ще разперя. Дребна риба ще да хвана, ще зарадвам теб и мама. Цанко Церковски Сладолед Братовчедката ми Дечка ближе сладолед на клечка, а сестричката й Сийка си похапва от фунийка. Само аз не ям студено - имам гърло зачервено. Мило Сийчето ме гледа: Не докосвай сладоледа! Но фунийка, ако искаш, ще ти дам да я изгризкаш. Атанас Цанков Слънце Като мило братче слънцето грее, никога не плаче, всякога се смее. Сутрин рано става - изпреварва всички, мие се тогава в бистрите рекички. В цъфналите вишни с бял пешкир се трие. Като него – виж ни, мием се и ние! В нашия прозорец слънцето наднича, ранобудни хора слънцето обича! Асен Босев Ропотамо – Разкажи ми, мила мамо, за реката Ропотамо. Вярно ли е, че течала толкоз тихо, сякаш спяла? – Тихо е над Ропотамо, много тихо. Чуваш само как със дълга човка трака бяла птица дългокрака. Или хвръкне чайка бяла, а водата: огледало, или облаче червено плува в нея отразено. По гърба й плува лодка със дечица на разходка и на всяко му се струва, че не плува, а сънува. Дора Габе Радост Лятото отседна вече в слънчогледовата пита. И щурчето върху нея почна песен гласовита. Със чадърче от цветенце на красива незабравка, до свирача спря се плахо кръшна тъмноока мравка. И калинката пристигна в свойта аленя премяна, весел паяк спусна люлка над листо като поляна. И олекна в тишината смях и песен гласовита... Лятото отседна вече в слънчогледовата пита. Слав Хр. Караславов Питанка На кого е слънцето горе в небесата? На кого е зрънцето в нивата засята? На кого е вятъра, хукнал през полето? На кого е ятото подир самолета? На кого е лодката сред водата синя? На кого е котката, свита зад комина?... Питай, питай винаги, поглед любопитен! Отговорът сигурно тук наблизо скрит е. Висината синкава своя лъч ти праща. Свети като плитка облаче летящо. Кръстьо Станишев .:ОБРАТНО:. |
